Правата на човека

Правата на човека са като броня: те ви защитават. Те са като правила, защото ви учат как да се държите. Те са като съдии, защото пред тях можете да обжалвате. Те са абстрактни - като емоции, и както емоциите, те принадлежат на всички и съществуват, независимо от случващото се.

Те са като природата, тъй като могат да бъдат нарушени, а същевременно са и като човешкия дух, защото не могат да бъдат унищожени. Подобно на времето навън, те се отнасят по един и същи начин към богати и бедни, стари и млади, бели и черен, високи и ниски. Те ни предлагат уважение и изискват от нас да се отнасяме с уважение към другите. Подобно на добротата, истината и равнопоставеността, ние понякога може и да не сме съгласни с техните дефиниции, но ги разпознаваме, когато видим тяхното нарушаване.“ Съвета на Европа

Основни човешки права

Човешките права са защитени траектории на свободата, която признаваме за същност на човека. Тук ще разгледаме логиката, по която от свободата произтичат човешките права.

Живот

Животът на човека е естествена ценност, която е условие за всички други ценности. Затова правото на живот е първото, което документите за правата на човека защитават. Никакви аргументи – родителство, предоставена закрила, влизане в имуществен дълг, идейни убеждения, раса - не могат да бъдат основание за посегателство върху човешкия живот.

Свобода

Но човешкият живот не е просто природен факт. Човек се ражда природно, но възпитава човешкото в себе си чрез културата и го проявява в свободата. Никакво насилие – физическо или социално – не може да унищожи свободата на човека, макар да е възможно тя да бъде силно ограничена. Правото защитава свободата на човека от недопустими ограничения.

Равенство

Хората са индивиди от един и същи род, но въпреки това те са и по природа, и по морал различни. Има и много други различия, които могат да бъдат изтълкувани като неравенства  -  икономически, социални, професионални. Но не тези разлики има за цел да премахне правното понятие за равенство. Равенството на човека е равенство като лице, като носител на права и задължения. Това е равенство пред закона. В правото хората са равни, независимо от разликите, произтичащи от други гледни точки. Това е резултат от факта, че човек се дефинира като същество, чиято същност е свободата.

Свобода на съвестта

Когато човек започне да демонстрира своята свобода, той прави това от някаква позиция и с оглед на някакви ценности и цели, извършва го при определено отношение към нещата и спрямо другите лица. Всичко това съставлява основата на неговия светоглед, на неговите убеждения и вяра  -  светска или религиозна. Правото закриля тези различни екзистенциални стратегии в живота, доколкото обаче те са съвместими една с друга. Защото човешкият живот е съжителство и “състезание” на светогледи: религиозни, политически и морални възгледи за света.

Свобода на словото

Тези светогледни разлики, които естествено произтичат от вътрешна свобода на човека и са нейна личностна проява, могат да бъдат представяни, аргументирани и демонстрирани публично. Държавата и държавите нямат право да толерират или да ограничават разпространението на един или друг възглед, на една или друга стратегия за реализация на свободата, освен ако не се нарушава някое от досега изброените права.

Личен живот

Човек може да не намери подкрепа за своите възгледи, възможно е дори само той да вярва в дадена идея. Той няма право да я налага на другите, но има правото да устрои личния си живот така, както сам реши. Известната английска пословица “Моят дом е моята крепост” е израз на либералното уважение към частния живот на човека.

Труд

Щом човек е свободен по същността си, щом е равен пред закона и може да има свои притежания, тогава той трябва да може свободно да проявява своите способности. Това изначално равенство на човека става равенство в началото на живота, в неговия старт. Оттук нататък на човека е дадена и свободата чрез труда си да стане различен.

Сдружаване

За да реализират свои интереси или да защитят свои права, гражданите имат право на сдружения. По този начин те защитават себе си като индивиди от произвола на други обществени групи или на държавата. Броят и активността на гражданските сдружения са показател за степента на развитие на гражданското общество.

Неприкосновеност на жилището

Равното право на човека да реализира своята свобода му дава право да създаде чрез собствеността и светогледа си свой неприкосновен приватен свят  –  свой дом. Личният свят е единство от защитени ценности – живот, свобода, възгледи, собственост. Той е неприкосновен, освен в случаите, когато човек е нарушил правата на другиго, а законът допуска такава възможност единствено в името на възстановяване на правото.

Свободно придвижване

Природата на човека е определила той да бъде телесно същество, което се нуждае от пространство. Правото не може да допусне някой да придобие такъв мащаб на собственост, че да лиши останалите хора от земно пространство. Една държава нарушава естествените права на човека като жител на Земята, ако напълно му отказва достъпа до своята територия. Затова Кант отбелязва, че макар човек да не може да получи право за заселване навсякъде, все пак той има безусловното право да пребивава навсякъде, щом е земно същество по своята природа.

Жалби

Гражданите не само имат достъп до обществена информация. Те имат право да изискват корекции в поведението на държавни институции или техни служители. Държавата е производна от социалния договор и няма право да накърнява човешките права на участниците в договора. Гражданите дефинират политиката на държавата чрез конституцията, законите и своя политически вот, затова могат да искат корекции в нейната конкретна дейност винаги, когато са нарушени правата им.

Тайна на личната кореспонденция

Свободата на съвестта и неприкосновеността на собствения приватен свят е продължена в тайната на личната кореспонденция. Правото защитава не само възможността човек да притежава вещите като нещо абсолютно свое, да създава от тях абсолютно свое пространство, но и да има една защитена от закона възможност да свързва приватните светове  -  чрез писмото, чрез телефона, чрез Интернет. Кореспонденцията е израз на една прекосяваща публичното пространство приватна частица от човешкия свят.

Собственост

След като човек е свободно същество и правото има за цел да създаде гаранции за реализацията на тази свобода, тогава правото трябва да защитава въплъщенията на свободата. Тези въплъщения са налични в собствеността. Без нея свободата би останала само вътрешна, мисловна. Затова властническите режими, които са се опитали да репресират свободата на човека, са се стремили да имат по-голям контрол върху неговата собственост (фашизма) или напълно да я премахнат (комунизма). Робът е вещ сред вещите, равен е на тях, защото не му е дадено правото да ги превъзхожда, т.е. да има власт над тях като негови собствени, да има собственост. Когато в държавата липсва частна собственост, това е тоталитаризъм. Когато разликите в собствеността са астрономически и на власт са най-богатите, тогава властта олигархична.

Малцинствени права

В историята на защитата на човешките права изминава три основни етапа:

  1. защита на общите човешки права (живот, свобода, равенство) през ХVІІІ и ХІХ в.;
  2. защита на социалните права (труд, жизнен минимум, социално осигуряване) през втората половина на ХІХ в. и началото на ХХ в;
  3. защита на малцинствените права в края на ХХ в.

Логично е при условия на победила демокрация да бъде търсено усъвършенстване защитата на човешките права. Ето защо идва ред да бъдат защитени правата на малцинството от произвол в решенията на мнозинството във всички социални сфери. Това се отнася особено до правата на малцинствени етноси, които са заплашени от културна асимилация.

Свобода на медиите

Развитото гражданско общество има опора в свободата на медиите – вестници, радио, телевизия, Интернет. Всяка тоталитарна власт се бои от свободата на медиите. В качеството си на “четвърта власт” медиите са “гражданска власт”, която е постоянна опозиция на държавата, постоянен неин коректив. В това си качеството медиите предоставят място за изразяване на лични гледни точки и становища на по-големи части от обществото. Важна особеност на медиите е конкуренцията и състезанието за по-бързо и по-качествено информиране на гражданите, с което правят много трудно укриването на информация от страна на държавата (честа практика при социализма). Свободата на медиите може да бъде деформирана от икономически групировки, които налагат на индивидите своята интерпретация за онова, което се случва в обществото. Когато нивата на корупция в една страна са значителни, тогава част от медиите също участват в корупционни схеми и вместо да защитават свободата на гражданите, обслужват интересите на олигарсите.

Достъп до информация

Свободата на човешкия живот и свободата на неговите възгледи му дават основание да иска свободна ориентация в света. Нуждата от право на информация в съвременния свят, населен с множество институции, които са отговорни за различни сфери на социалния живот, е жизнено важна за всеки човек, за да бъде равнопоставен на останалите социални индивиди. Разликите в достъпа до информация в епохата на информационното общество създават социално неравенство по същия начин, както разликите в притежаване на земи са разделяли хората на съсловия в аграрния стадий от развитие на човечеството. Държавен служител, който неправомерно откаже да предостави информация, всъщност приватизира и присвоява обществено богатство.

Право на образование

Тъй като човек е свободно и надприродно, т.е. духовно същество, той, за разлика от животните, има “дълго детство”  -  дълго не може сам да се възползва от тази си свобода. А тя означава не само възможност за природен, но и за духовен живот. И понеже духовното е достъпно само за образования човек, открито е само за онзи, който може да разчита знаците на културата, човек трябва да получи правото и гаранциите да излезе с помощта на държавата от природното си състояние. Затова първоначалното, ограмотяващото образование е част от фундаменталните права на човека.